Когато говорим за устойчиво развитие, е важно да се даде точна дефиниция на нормативната рамка. Според Световната комисия по околна среда и развитие към ООН, определението гласи:
„Устойчивото развитие посреща настоящите нужди без да застрашава възможността на бъдещото поколение да задоволи своите собствени нужди“
В този ред на мисли, устойчивата архитектура прилага същите принципи за опазването на околната среда и стимулирането за икономическо и социално развитие на местното общество.
Устойчивата архитектура се базира на няколко основни принципа. При строителството се редуцира максимално използването на невъзобновяеми ресурси и се цели минимално ощетяване на естествената околна среда. Консумацията на опасни материали и генерирането на вредни отпадъци е свалена до минимум.
Иновативните устойчиви сгради са топло- и енерго-ефикасни, с инсталирани устройства за намалено потребление на вода. Така не се нарушават съществуващите екосистеми.
Предлагането на достъпна поддръжка и минимални разходи за експлоатация прави устойчивата сграда по-привлекателна на имотния пазар и увеличава стойността ѝ. Принципите на устойчивата архитектура имат определена финансова стойност, както и икономическа възвръщаемост за инвеститорите.
Европейският съюз подкрепя все повече устойчивото строителство през последните години, като се стреми да уличава и демонстрира необходимостта от такова. Главната цел е да се намали негативното влияние върху околната среда и социалния живот при създаването на нов имот.
