Ние разбираме традициите и вярваме в тях. Защото те са основата, върху която стъпваме, за да надграждаме.
„Моят дом – моята крепост” – всички сме чували тази фраза. Но какво точно е означавала тя за старите българи? Домът не е бил просто сграда. И днес това е място, изпълнено с любов, уют и спокойствие. Изграждането на дом е било свещено действие за предците ни. Построяването на нов дом е обичай от миналото, свързан с множество ритуали и обреди. Този обичай е запазен до към 60-те години на 20-ти век.
СИМВОЛЪТ НА КЪЩАТА
Старите българи са подбирали много внимателно мястото, където да съградят дома си. Обикновено са се спирали на равно място – поле или ливада. Знаели са също, че домът трябва да е далеч от самодивско сборище. Затова избягвали места, където трева не никне или пък има много дрян. Предците винаги са имали усет за невидимото и винаги са се съобразявали с него при важни събития в живота си.
Знаели са как да прогонят злите сили и да им препречат пътя към дома, знаели да обърнат душите си към светлината. Затова и строежът е вървял паралелно със спазването на точно определени ритуали. А целта им е била една – здраве, късмет, плодородие и благоденствие на стопаните в материален и духовен аспект.
